На 12г клас, випуск 2003 година:

Един задружен клас през ПМГ премина,
оставяйки след себе си шест хубави години,
изпълнени със много радост и надежди,
но и със здраво учене и мъничко премеждия.
Изпитвания, тестове, контролни тежки –
малцина се спасиха от случайни грешки.
И случваше се тъй, че след поредната шестица
проливаше се и по някоя сълзица,
че не един учител беше обвинен в пристрастие,
щом някой чувстваше се ощетен.
Наред с трудните задачи безконечни
остана ред и за вълнения сърдечни,
за сутрешни забежки във кафета хладни,
за весели купони без учители досадни.
Какви ли не таланти в този клас се криха,
от много скромност някои не се разкриха,
но нещичко остана да покажем на света,
със законна гордост и без капка суета.
Не всеки клас отгледал е баскетболисти,
танцьори и запалени туристи,
девойка с чуден глас добра,
затрогнала със песен не една душа,
художници,табла прекрасни сътворили
и философи, имидж в медиите изградили,
английски говорящи и увлечени информатици,
но всички до един отявлени математици.
Но край си имат всички хубави неща,
а всеки край начало е на нова епопея.
Намирате се пред отворена врата
и вече време е да минете през нея.
Завърши утрото – нататък е денят на вашия живот.
Какъв ще бъде той? – от вас зависи!

Обичам ви, и нека да ви пази Бог, дечица мои!
Много ще ми липсвате!


21.05.2003 г.
Бургас Алексина Кичева